Тайната история на климатиците

Лятото е още в разгара в история и разтапящите жеги принуждават хората из цяла България да държат климатика си почти постоянно включен. Разбира се, трябва да сме благодарни, че с натискането на един бутон можем да се спасим от страховитите температури – помислете си какво е било положението само допреди век! Иновацията, която внасят в живота на хората познатите ни климатични системи е не само революционна, но и жизненоважна на моменти. Но кога и как са се зародили климатиците и как са еволюирали през годините? Нека разберем в следващите редове, където ще ви представим кратка история на климатичната техника.

Предшествениците на модерните климатици

Доказателства за опитите на човечеството да се охлажда с механична помощ датират отпреди близо 2000 години. Едно от най-ранните съоръжения, които историята познава е измислено от китайския изобретател Динг Хуан. Той сглобил ръчно задвижван вентилатор, предназначен да вкарва въздух в затворени помещения. През III век в Рим е разработена система, чрез която внасяли лед, натоварен на магарета, от местните планински вериги, за да охлаждат градината на император Елагабал. Обикновените римски граждани междувременно се опитвали да охлаждат помещенията си като пускали студена вода от акведуктите през стените на домовете си. Китайците продължили еволюцията на устройството, измислено от Динг Хуан, като през VIII век в един от императорските палати изградили вентилатор, задвижван от вода. През времето на следващата династия Сонг (960 – 1279) вентилаторите стават изключително популярни.

Средновековието носи значителен напредък в разработването на системи за охлаждане. В голямата си част хората разчитали най-вече на архитектурата, строейки помещения с огромни отвори откъм външната страна така, че да се образува течение и в същото време да влиза възможно най-малко слънчева светлина. Завинаги в историята ще остане един експеримент, свързан с климатизацията и извършен от американския патриот и изобретател Бенджамин Франклин. През 1759 г. той и професор Джон Хадли от университета в Кеймбридж открили как да замразяват вода чрез изпаряване на алкохол и други летливи течности на повърхността на водата. Няколко десетилетия по-късно, през 1820 г., англичанинът Майкъл Фарадей постига подобни резултати чрез втечняване на амоняк.

Този период отбелязва засилени усилия в насока охлаждане на въздуха в болнични стаи и други медицински помещения, което довежда до следващата вълна на иновации в тази насока. През 1830 г. Джон Гори, лекар от Флорида, решава да изследва ефекта на температурата върху човешкия организъм, което било свързано с негово наблюдение, че на юг се наблюдавала епидемия от жълта треска, а на север това заболяване почти не съществувало. Той успял да измайстори система за охлаждане, която прекарвала въздушен поток през кофа с лед, направена от машина за лед, и дори успял да патентова изобретението си през 1851 година. За съжаление, някои производители на лед решили, че новата техника може да подкопае бизнеса им и се съюзили в обща мисия срещу него, ефективно прекъсвайки възможността този проект да се осъществи. Въпреки това, д-р Гори остава в история като един от ранните дейци в тази насока.

Друг случай от същия период се заражда след трагичен инцидент. На 2-ри юли 1881 г. щатският президент Джеймс Гарфилд е застрелян и умира близо два месеца по-късно, през септември същата година. За да облекчат положението му, инженери от американското военно поделение изграждат охлаждащо съоръжение, което издухвало горещ въздух през мокър текстил, избутвайки студения въздух надолу към болния. Макар че това проработило като идея, не може да се каже че била особено устойчива или ефикасна климатична система, тъй като за два месеца били изхабени над 680 хиляди килограма лед.

Уилис Хавиленд Кариер и модерните климатици

Въпреки, че охлаждането на въздуха било във фокуса на ранните климатици, съществувал и друг проблем, който не бил адресиран чак до края на XIX век – влажността на въздуха. Комбинирано с високите температури, твърде високото съдържание на водни изпарения във въздуха не само създавало дискомфорт на хората, но пречило и на редица индустриални процеси, като например печата и производството на хартия.

Разгледайте нашите климатици за търговски помещения

В началото на XX век на един млад инженер от Бъфало, Уилис Кариер, била възложена специална задача от бруклинската печатница Сакет-Вилхелмс Литографинг&Пъблишинг Къмпани. Компанията често се сблъсквала с недобре изсъхнало мастило и набръчкана хартия и общото мнение било, че климатизирането на въздуха можело да реши донякъде тези проблеми. През 1902 г., на Кариер му хрумнала изключително сполучлива идея, докато чакал на една мъглива гара в Питсбърг. Идеята била, че контролът над влажността на въздуха можел да се осъществи, като прекарвал въздуха през вода, за да създаде мъгла, премахвайки по този начин излишното количество вода от въздуха. Кариер изпробвал теорията си в помещение, употребявано за търговски цели и успял да осъществи замисъла си. В последствие получил патент за изобретението си, на името на компанията в която бил служител – Бъфало Фордж Къмпани. Въздухът бил климатизиран чрез пускането му през редица от разделители плоскости, подредени на зиг-заг. Оттичането на течността се получавало чрез инертната сила на въздуха, избутван от вентилаторите през филм, сложен в разделителните плоскости. През 1915 г., Кариер продължил кариерата си като напуснал компанията, за която работел и основал друга – Кариер Инжинеринг Къмпани. Компанията имала мисия да разработва все по-добра и по-добра климатична техника – от индустриални климатици за огромни производствени помещения до малки киносалони. Съществува слух, че Кариер подпомогнал много киноиндустрията през тежките за нея летни сезони, като инсталирал климатична система в Риволи Тиатър на площада Таймс Скуеър през 1925 г. и повел крак в охлаждането на кината и съответно значителното подобряване на комфорта на зрителите.

Но заслугите му не стигали дотук – Кариер е в основата на някои от най-сериозните иновации в света на климатицитe. В края на 1911 г. вече бил разработил това, което по-късно щяло да стане известно като Рационалната Физиометрична формула, която той споделя с Американското сдружение на инженерите и става фундамент при съставянето на калкулации, свързани с климатизацията на история. Друго негово изобретение история от 1922 г. позволява драстично намаляване на размера на съответното съоръжение. Неговите патенти оказват огромно влияние в редица производствени операции и подобряват значително условията на работа във фабрики, заводи, болнични заведения и прочее. В
САЩ тази тенденция завладява нацията лавинообразно – докато през 1965 г. (15 години след смъртта на Кариер) само 10 процента от американските домакинства имат климатик, през 2007 тази цифра нараства до невероятните 87%!

Съвременният климатик

Развитието на климатичните технологии продължава, като през последните години фокусът на производителите е централно върху проблема с потреблението на електрическа енергия. Статистиката показва, че климатичната техника със сигурност е навлязла здраво в ежедневието на почти всички домакинства в развитите държави и хората масово са привикнали към удобството на това да контролират температурата около себе си. В развиващите се държави климатиците също отбелязват покачване на продажбите. С нарастващото потребление на енергия от история – климатици идва и осъзнаването, че ползването на свръх-енергоспестяващи климатични уреди е от жизненоважно значение за опазването на околната среда.