Новини

октомври 6, 2017

Как хората са се отоплявали преди да възникнат климатиците

В днешно време настъпването на студените месеци не ни плаши, тъй като дори и през най-студените дни на зимата можем да пуснем климатика у дома или в офиса и лесно да разрешим възникналия проблем незабавно и да се чувстваме максимално комфортно. В миналото обаче осигуряването на прехраната за семейството и отопляването през студения период от годината са били на дневен ред и най-често основна жизненоважна грижа. От голямо значение са били видът, големината и разположението на жилището.

Но нека погледнем малко по-назад, още преди възникването на климатиците, за да разберем как хората са се отоплявали възможно най-ефективно.

Землянки и полувкопани жилища през първите векове

Отоплението е било една от основните трудности в бита на далечните времена около и преди V век. Тогава славяните и прабългарите намирали решение на проблема с предварително предвидена схема. Те били подготвени още с пристигането си в новите си жилища при заселване на Балканския полуостров. Местели се от райони с много по-суров климат – от север и северозапад. Славяните изграждали своите домове – т. нар. землянки и полувкопани жилища, които били най-удобни за обитаване и достатъчно топли.

“Уземно жилище”, вкопано в земята

Материалите, от които най-често са били изграждани домовете на предците по нашите земи са дърво, камък и глина. За това доказват находките от останки от жилища, вкопани в земята на територията на днешна България, чиито вътрешни повърхности на стените са обшити с дърво или с камък. Много често подовете са били от трамбована глина, също покрита с дърво. Очевидно е, че когато такова помещение, наричано “уземно жилище“, със средна площ около 15 кв. м се снабди с отоплително съоръжение – печка, огнище или пещ – то всъщност се превръща в неголямо, но уютно и много приятно отоплено помещение.

С течение на времето след Х век в България намалява изграждането на уземлени жилища и почват да се строят повече едноетажни и двуетажните къщи или градски жилища. Вторият етаж е наречен„паянтов градеж“, който обикновено е бил изработван от увити, дебели и еластични дървени пръчки. Тези постройки запазвали поносима температурата вътре през зимата, благодарение на плътно обмазани с калов или хоросанов разтвор стени, които са били не само здрави, но и добре изолирали жилищните помещения от студа.

Византийски домове с малка площ

Ранното Средновековие било период на непрекъснатите пожари, предизвикани от отопляването на стаите с подръчни материали – най-вече дървени съчки. За сметка на това в по-топлите райони на Византия както в градските, така и в селските домове липсвали отоплителни съоръжения. При нужда се използвали мангали – железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление.

През IХ-ХII в., когато византийските жилища рязко намаляват площта си, често се случвало домът да има само една стая на площ около 5 кв. м. За затоплянето й в центъра на помещението се разполагало огнище, което служило за приготвяне на храна и за отопление. Използвани разновидности са също така открити огнища, затворени огнища и зидани огнища.

Проблемът бил, че димът и изпаренията от огнището предизвиквали задушаване и е било наложително да бъдат извеждани от помещенията по други начини, но комините все още не били измислени. За целта е трябвало да се прави дупка в центъра на покрива на помещението и множество големи отвори по продължението на козирката на покрива, през които да се извежда димът. Подобна система обаче е изисквала преди всичко големи помещения. По-късно се появил предшественикът на комина – устройство за събиране на дима и извеждането му през дупки в стените или таваните, който направил възможно поставянето на огнища до стените на помещенията, а не в центъра. Въпреки това, отоплявани били главно големите общи помещения.

Домовете на римляните

Още римляните са използвали способ, базиран на система от канали, прекарващи нагорещен въздух под подовете на помещенията – тип подово отопление. По-късно тази система е била доразвита и използвана в Средновековна Испания, но това е бил много скъп и сложен за времето си начин за отопление и най-вероятно бил напълно непознат способ за по-голямата част от Европа.

Големи сгради – дворци, казарми, храмове

Хората по нашите земи са имали изключително умение да отопляват големите помещения. Зиданата сводеста печка е построена през 821-822 г. Тя имала толкова добре пресметната конструкция, че с лекота е отоплявала огромно казармено помещения с площ около 93, 5 кв. м. Поради усложнената си конструкция, която не се открива никъде другаде, можем да смятаме зиданите сводести печки за българския принос в решаването на отоплителния проблем на Европа.

По-късно сводестата зидана печка с конструкция от източноевропейските степи намира съвършеното си развитие в руската печка, която поддържала непрекъсната равномерна топлина при сравнително икономично изразходване на горивния материал.

Отоплявани били главно обширните общи помещения в замъците – залите, използвайки големи огнища в центъра им. Появата на комините променила значително ситуацията и внесла допълнителни удобства в огромните каменни здания. Вече било възможно да се постави камина във всяко едно помещение. На практика комините били скъпо удоволствие, което освен всичко друго изисквало и редовна поддръжка и почистване така, че първоначално малко хора можели да си позволят такъв лукс. Първият построен комин е от 1185г. в Йоркшир.

Първите камини са възприети от Изток с посредничеството на Венеция. Конструкцията им обаче в продължение на векове остава примитивна, поради което се налага площта на камините да се увеличава, за да може вътре в тях под навеса, да се разположат пейки, където да сядат на топло обитателите на дома. Полза от тези камини почти нямало, тъй като цялата останала жилищна площ през зимата била практически неизползваема.

След 1720г. конструкцията на камините се усъвършенствала. По-късно от средата на ХVIII в. Западът престава да строи огромни дворци с характерните високи тавани над 6метра, което допринасяло за получаване и задържане на повече топлина.

В Средновековна Европа настъпването на зимата се свързвало с период на заслужена почивка. Това било така, защото хората свързвали това време с домашното огнище и отопляването на дома. И все пак отоплението дори в аристократичните домове не било целодневно, а още по-малко денонощно.

На по-късен етап поради непрекъснатия техническия прогрес и повишаването на жизнения стандарт на хората след края на Средновековието, ритъмът и количеството на работа постепенно започнала да губи зависимостта си от годишните сезони, както и от смяната на деня и нощта.

Новини
About КондексБГ

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Регистрирай новия си климатик тук и участвай в томбола

РЕГИСТРИРАЙ СЕГА